Тази постановка на Макбет има много атмосфера, пише ПАТРИК МАРМИЪН... Поздравления за Дейвид Тенант, тан от Ковънт Гардън (все пак жалко за слушалките)
Гласът на Тенант е инструмент, но той е също така гледащ навътре мърморещ Макбет, който е принуден да намали скоростта, за да не издуха микрофоните платформа на сцена от опушени стъкла – зловещите звуци на крякане на гарвани, тежко дишане и пронизителна песен се предават на нашите слушалки.
Много е впечатляващо. И да, ако използвам фразата du jour, това е „потапяне“. Но също така ви пречи и ако (непокорно) свалите слушалките си, разбирате, че актьорите не са потопени в същия звуков пейзаж като вас.
Това има неблагоприятния ефект на намаляване на интензивността на изпълнителите с приблизително 20 процента.
На снимката: Лола Шалам, Луси Манган и Даниел Фиаманя в Макбет
Гласът на Тенант разбира се е мощен инструмент: плътен, резонансен и класически обучен с добавената заплаха да звучи като шотландски хардмен.
Но той също така е и насочен към себе си, мърморещ Макбет, който е принуден да намали, за да не издуха микрофоните. Намерих го за по-вълнуващ, когато сваля капака късно и се оставя да се разкъсва в битка. Дотогава има опасност той да изглежда по-скоро като нестабилен офис мениджър, с когото никой не е сигурен как да се справи.
Интересното е, че Къш Джъмбо, както изглежда съпругата му, лейди Макбет на свой ред като труден колега.
Тяхната химия е студена, но завладяваща. От самото начало изглежда, че потиска нервен срив и наистина получава пристъп на паника, преди накрая да измие ръцете си с ОКР.
Да, шоуто има много атмосфера, но това идва с цената на отделянето ни от актьорите.
И все пак е толкова необичаен и амбициозен, че Тенант вероятно има предимство пред Файнс. Ето защо трябва да го предам на цялата компания и да поздравя този Макбет като Тайн от Ковънт Гардън.
